|
|
^Samhain^ забърка един казан с мълчалива отвара и тайно насипа от нея в бирата на всички дето само ще слушат приказката. ^Samhain^ после размаха вълшебна пръчица и из въздуха се понесоха светлинки който изписаха 'НАЧАЛО' Последната нощ на октомври винаги бе изпълнена с магия. Всички я разбираха различно, но нямаше някой който да не я усеща. Имаше странно напрежение в навечерието на Вси Светии, сенките сякаш оживяваха, мъглите ти се струваха неестествени, а тиквите по оградите сякаш те гледаха с някаква странна жажда в пламналите си очи. Тишината се разхождаше по гърба ти карайки те да настръхнеш, а сумракът те обгръщаше в студена и призрачна прегръдка. Но Со-ин не бе изпълнен единствено и само със страшилища дебнещи да те хванат на тясно или със самотни и пусти стари къщи нагоре по улицата, обрасли с бръшлян. Не всички съседки отглеждаха котки и се чумереха на преоблечените като призраци, вещици, пирати, фей и вампири деца чукащи по вратите с усмивка и "Почерпка или Пакост" на уста. В някой от най-отдалечените кътчета на необятният за съзнанието свят, тази магия, тази прелестна нощ бе най-невероятното нещо. Бихте попитали защо? Магията идва от някъде - от магьосници, добри и лоши, тишината, сумракът, мъглата и живите погледи на тиквите също си имаше източник. Ноща на Хелоуйн бе празникът на всички неестествени, неприемливи и уж несъществуващи създания в чийто образи обличаме децата си и ги пускаме навън да тормозят съседите Е, разбира се не са толкова зловещи колкото ние им преписваме, но... щипка мандрагора, крак от прилек, очи на жаба и слуз от охлюф. Разбърквате със стрити на прах кости на гущер и гарнирате с перки от риби. Воала прекрасен солен кейк за празника! Но не ви звучи толкова вкусно нали? Ела те на сам, елата. Спокойно нищо лошо няма да се случи. Елате при мен да надникнем през прозореца на онази къщурка на хълма. - Хухухухухух! Всичко е готово всичичко хухуху! Я да пратим едно прилепче да видим дали дружките са готови... Хухухух лети лети мъниче и да се връщаш бързо. - *снап* и малкото прилепче понесе бележката на някъде. Това е кухнята на една вещица. Ей не бягайте! Няма да ви превърне в жаби! Ех... - Я сега да видим къде си пъхнах метлата и шапката? Ммм... Хухухух ще бъде прекрасна вечер! Обичам Вси Светии! Хухухухихик! Тиел радостно се ухили до уши, нахлупи черната си шапка почти до ушите и протегна ръка към тиквата на масата. Писъкът и се разнесе из околностите на малкото градче и огласи поне половин Ирландия. Вещицата трескаво се огледа за метлата си, яхна я без колебание и с криволичене се понесе над огреяните в топли, есенни цветове поляни. Запъхтяна тя почука на вратата на втората вещица от техния троен съюз. - О, не! Пак ли ти? - чу се гласът на Страшната Рита. Вещица от сой тя тъкмо си похъркваше на креслото, както се полагаше в празничен ден като Хелоуин. - Идваш за сто и първи път днес. Казах ти всички рецепти. Какво толкова трудно има да се подготвиш, мътните го взели? Знам, че ти е първия Хелоуин като вещица, но ще се справиш, Тиел! - изрецитира тя, без дори да си направи труда да отвори очи. Веднага като приключи дори захърка отново. А - Нещо става, Рита! - почти изписка Тиел. А хъркането на Страшната Рита беше сериозна работа и здраво разтърсваше околностите. - Нещо става, Рита! - почти изписка Тиел. - Нещо винаги става, момичето ми. В природата на нещата е. - мъдро прохърка Страшната Рита. - Нещо става повече от обикновено. - И това винаги става така по Хелоин, момичето ми. - Продължи с мъдростите си старата вещица и погали черната котка в скута си. - А, добре тогава. - объркано смутолеви Тиел. - Не знаех, че е нормално тиквите да се превръщат в каляски. - добави смутено тя. - Не говори щуротии, момиче. - Рита все пак отвори едното си око - Тиквите се превръщат в каляски само в приказките. - Тук старата вещица благоволи да отвори и другото си око. Тиел стоеше пред нея. Цялата облечена в черно. Както подобава на една истинска вещица. На фона на това черно обаче лицето и се подаваше плашещо побеляло. - Каляска, а? - вече замислено попита тя. Тиел кимна. Рита се размърда изненадващо енергично, имайки предвид заспалия си до преди малко вид. - Я да видим колко мишки са се превърнали в коне в такъв случай. Двете скоро се озоваха пред къщата на Тиел. И тъй като вече минаваше десет,а Рита не се сети да се облече(често се случва на възрастните да забравят по нещичко),дори мекото в сравнение с минали години време и се стори страшно студено и тя леко затрака със зъби. - Да знаеш, че ако се разболея, ще държа САМО теб отговорна...- изтрака старата вещица срещу Тиел. - Таа,къде си складирала въпросните каляски? - попита тя. Младата Тиел протегна хилавата си ръка. От дългите ръкави на черния и плащ се подаваха само върховете на пръстите и, но Рита разбра къде трябва да отиде. Тя се обърна тромаво и бавно се заклатушка към задния двор.Точно щеше да се заяде с Тиел, когато за своя изненада откри,че наистина нищо не е наред. И никак не беше трудно да се види какво. След прашасалия кладенец, който сигурно от години не беше вкарван употреба, а стоеше чисто и просто за да плаши децчурлигата, вместо дузина големи тикви имаше...дузина големи каляски... - О, Дяволи и Вещици-единствено успя да каже Рита Каляските светеха с жълтия пламък на свещите, които горяха от вътре. Стените изглеждаха така сякаш наистина бяха направени от тиквени кори, ала нямаше съмнение - чисто нови, още неупотребявани каляски! - Ъъъъ... това е нормално, нали? - попита обнадеждена Тиел. - Баншитата да го вземат, как е станала тая обърквация! Проклетите феи кръстници хич не си знаят мястото! Да уреждат разни там приказни балови! Да оставят Со-ин на нас! Уффф!!! Старата вещица бе толкова шашната, че дори не забеляза как от прозореца се подава нечия ухилена брадавичеста физиономия. - Фея кръстница, а?! Ах ти Рита, старо куче такова! - разпиля черната си коса вещицата и разкри пожълтелите си зъби. - Меър, какво правиш, баншитата да те вземат! От где се взеха тия каляски! Хубавите тикви! - Някой повика ли ни? - изпищяха в хор дванайсет баншита, който бе достатъчен за да изкара ангелите на всеки средностатистически Со-ин любител, но който за тренирана вещица като Рита бе просто поредния източник на лошо настроение. Баншитата не спряха протяжния си вой, докато се настаняваха на местата, където трябваше да са кочияшите. Чак тогава Рита видя, че дузина върколаци бяха впрегнати за тиквените каляски. - Я си гледай кефа, красавице! - продължи да се хили най-палавата от трите вещици, Меър - източникът на всяка пакост за която обикновено обвиняваха вещерския род. Някои хора така и не порастват, особено ако са вещици! - Каква само полза ще има от тези каляски! Тиквите и без това щяха да идат за някакви некадърно направени фенери. - Рита почервеня от яд, на което Меър отвърна само с поредното зъбато ухилване. - Ми прощавай, Рита, ама наистина са некадърни, не те бива в тая част. Та, хем получаваме хубави фенери, хем и транспорт, а, схващате ли идеята? Меър размаха ентусиазирано ръце към смутената Тиел. - Пък и да сте чували, че вече да се лети на метла е старомодно? Хайде де, Тиел, ти си млада, подкрепи прогреса! - Шъ ти дам аз един прогрес като те подгоня със метлата, кикирица с кикирица такава, я веднага да връщаш тиквите! Меър не спираше да се киска, изскочи от каляската и няколко дълги минути двете вещици се гонеха насам-натам. Вещиците вътре в каляските бяха подали любопитно носове. Дори Тиел не можеше да сдържи истеричния си смях. - Стига, старо куче Рита... - Ама ти си взела и други... извън тройният съюз! Не тъ ли е срам! - Абе, Рита, Ритичка, ние да празнуваме отиваме, престани да си такава снобка поне веднъж, а? Скачайте в една каляска и да потегляме! Отвъд Дивозеления хълм пада страшен купон, кой ли не е дошъл! Само ние седим тука още. Разказвачи: <^Samhain^>, , <Leden`Plamyk>, _________________ След всички страхове, след всичките предупреждения, грешат жената и девойката различно и женский грях - изписан с огън върху камъка следа е той, а не грехопадение.
|
